Нормалният сън се характеризира с многократна редовна последователност от леки стадии на сън, дълбок сън и сън с бързи очни движения (сънуване).
Ако тази нормална последователност е значително нарушена или не се достигнат дълбокият и сънувателният (REM) сън, сънят губи своята възстановителна и регенерираща функция.
Какво се разбира под нормален модел на съня?
Достигането на дълбоки (възстановителни) стадии на сън, както и на сънувателния сън
Достигането на дълбоки (възстановителни) стадии на сън, както и на сънувателния сън
Под това се разбират нарушения на дишането, които възникват само по време на сън.
Примери за такива нарушения са обструктивната и централната сънна апнея, хъркането, нощното повърхностно дишане при белодробен емфизем, както и височинното дишане.
Пауза в дишането, която продължава повече от 10 секунди, се нарича апнея.
Всеки човек има кратки апнеи по време на сън — това е нормално.
Ако по време на сън настъпват повече от пет апнеи на час, става въпрос за сънна апнея. Съществуват обструктивна и централна апнея
Обструктивната сънна апнея възниква при запушване (обструкция) на гърлото.
Импулсите от дихателния център (гърди, диафрагма) се изпращат, но поради механичната пречка не се получава въздушен поток.
Причината често са тесни дихателни пътища при пациенти с къс врат, удебелени шийни тъкани или голям език или голямо небно гроздче.
По време на сън мускулатурата на гърлото се отпуска и може да се затворят дихателните пътища.
Хъркането означава, че в областта на гърлото има стеснения.
В тези участъци стените на гърлото започват да вибрират при дишане, което води до звука на хъркането.
Доставката на кислород не е нарушена. Тази лека форма се нарича първично хъркане.
Ако стеснението е по-изразено, въздухът трябва да бъде вдишван с повече усилие.
Това може да доведе до кратки събуждания, дори без човек да го осъзнае. Нарича се хъркане с реакции на събуждане.
Ако стеснението е толкова изразено, че свеж въздух вече не може да стигне до белите дробове, кислородното съдържание в кръвта спада.
Тогава се стига до хипопнеи или апнеи — това наричаме обструктивна апнея.
Така виждаме, че обикновеното хъркане, хъркането със събуждания, хипопнеите и обструктивните апнеи са различни степени на едно и също нарушение — стеснения в областта на гърлото. Преходът между формите може да е плавен.
Външни фактори като спане по гръб или прием на алкохол вечер могат да влошат дишането през нощта, така че симптомите да варират.
При нарушения в областта на дихателния център липсват сигнали към дихателната мускулатура и пациентът просто не поема въздух.
Така предизвиканата централна апнея е рядка.
Причините могат да бъдат мозъчен инсулт, нарушения на кръвообращението на мозъка, редки мозъчни заболявания, особености в белтъчната обмяна на мозъка, както и сърдечна слабост.
Под хипопнея се разбира намаление на дихателния поток, което води до спад на кислорода в кръвта.
При леки форми на нарушено дишане няма пълно спиране на дишането и не е необходимо лечение.
При синдром на припокриване има едновременно
-нощни паузи в дишането поради обструкция (обструктивна сънна апнея)
и/или
-хроничен бронхит и/или белодробен емфизем с намален кислород в кръвта.
Понеже и двете състояния намаляват нивото на кислород, пациентите са двойно застрашени.
Такова съвпадение обаче се наблюдава рядко (до 20%).
Ако нощните паузи в дишането имат както обструктивни, така и централни елементи — тоест, първо апнеята настъпва централно, а след това в резултат на запушване на гърлото — говорим за смесена апнея.
Смесените апнеи се лекуват като обструктивните.
Това е броят на апнеите на час сън.
Апнеен индекс отразява средната стойност на наблюдаваните паузи през нощта.
Пример: AI = 17 означава, че средно са регистрирани 17 апнеи на час сън.
Сънната апнея означава, че през нощта настъпват паузи в дишането.
Ако освен това, вследствие на тези паузи, се наблюдават реакции на събуждане и нарушения в структурата на съня, човек спи неспокойно и е сънлив през деня — тогава говорим за синдром на сънна апнея.
Освен апнеите, се отчитат и хипопнеите (осезаемо намаление на дишането с падане на кислорода).
Образува се средна стойност от всички регистрирани апнеи и хипопнеи.
Пример: при 6 часа сън са регистрирани 40 апнеи и 50 хипопнеи.
40 + 50 = 90; 90 ÷ 6 = 15 → AHI = 15/час.
При апнея нивото на кислород в кръвта спада.
Мозъкът и сърцето не се снабдяват достатъчно с кислород.
Може да възникнат сърдечни аритмии.
Кръвното налягане се покачва (вместо да пада по време на сън).
Поради многократните спадове на кислорода мозъкът „бие тревога“ – естественият ход на съня се прекъсва (събуждания).
Дълбокият и сънувателният сън не се достигат, сънят не е възстановителен, а засегнатият е сънлив и изтощен през деня.
Кратките паузи в дишането (под 10 секунди) по време на сън се наблюдават дори при здрави хора.
Болестните паузи в дишането обаче продължават повече от 10 секунди и могат да бъдат до 2 минути дълги.
Ако такива паузи настъпват често, например повече от 30 пъти на час, може лесно да се изчисли, че при продължителност на всяка пауза от 1 минута пациентът не диша половин час за час сън. Това може да доведе до сериозни усложнения.
Животозастрашаващите паузи в дишането са рядкост, тъй като защитните механизми на тялото предизвикват реакции на събуждане.
Да. Тежестта на синдрома на сънната апнея зависи от:
Броя и продължителността на апнеите и хипопнеите на час сън:
Лека форма: 5–15 апнеи и хипопнеи/час
Средна форма: 15–30 апнеи и хипопнеи/час
Тежка форма: над 30 апнеи и хипопнеи/час
Степента на нарушение на съня поради събуждания.
Сънят се оценява чрез тестове за дневна сънливост (напр. MWT, MSLT).
При оценяване на тежестта най-важни са първите две точки.
Под ароузал разбираме кратки реакции на събуждане от съня.
В резултат на нощните апнеи се получава спад на кислорода в кръвта.
Това се отчита от централната нервна система, която чрез напрежение на мускулите в гърлото отваря отново дихателните пътища.
Така дишането се възстановява.
По принцип сънят протича подредено: след заспиване се достига дълбок сън, след това лек и сънувателен.
Тези фази се редуват многократно за около 90 минути.
Ако обаче дълбокият и сънувателният сън почти не се достигат, сънят губи своята възстановителна функция.
Реакциите на събуждане сами по себе си не са опасни, дори спасяват живота!
Без тях би настъпило опасно спадане на кислорода, загуба на съзнание (кома) и смърт.
Тази възможност съществува при тежки, нелекувани форми на сънна апнея.
Днес се смята, че част от някогашните необясними случаи на внезапна нощна смърт са настъпили по този начин.
Не може да се посочи точно долна граница.
Понижения на кислорода в кръвта до около 85% обикновено не водят до увреждания,
докато под 80% могат да причинят нарушения в паметта и концентрацията, както и сърдечни аритмии.
Със сигурност може да се приеме, че стойности под 85% са опасни при чести спадове.
Това зависи, от една страна, от тежестта на вашето заболяване (виж по-горе),
а от друга — от това дали вече са настъпили усложнения като високо кръвно налягане, инсулт и други.
Това е сравнително рядко оплакване.
Обикновено пациентите с обструктивна апнея спят дълбоко, но имат изразена нужда от сън, така че лесно заспиват.
Нарушенията на съня се дължат на регулационни смущения в кръвообращението и хормоните, които контролират отделянето на течности.
Затова при някои пациенти се появява нощно уриниране (до два пъти на нощ).
Понякога паузите в дишането дори могат да предизвикат кратко събуждане, без пациентът да го осъзнае.
Да, проучвания показват, че при седнало положение броят на апнеите намалява.
Пример: от 50 апнеи на час при легнало положение до 17 при полуседящо.
В редки случаи хъркането, дори без наличие на апнеи, може да доведе до спад на кислорода в кръвта и до реакции на събуждане.
Така е възможно и силно хъркащи хора да се чувстват недоспали през деня.
Освен че често се наблюдават хъркащи звуци и паузи в дишането по време на сън,
най-характерният симптом е дневната сънливост и склонността към заспиване при монотонни дейности.
Това се смята за важен признак на дихателни нарушения, свързани със съня.
Често се съобщава и за болки в тила, а при мъже с тежка сънна апнея — и за сексуални нарушения.
Да. Хъркането и паузите в дишането стават по-чести с възрастта.
Причината е намаляващата еластичност на тъканите в гърлото.
При вдишване въздухът предизвиква затваряне на дихателните пътища.
Самото хъркане не е свързано с това.
Но при тежка обструктивна сънна апнея нощем настъпват постоянни спадове на кислорода в кръвта,
което може да увреди мозъка.
Последствията са проблеми с паметта и концентрацията.
Да, определено.
Най-честият рисков фактор е наднорменото тегло.
Увеличената мастна тъкан в областта на шията стеснява дихателните пътища.
При затлъстяване диафрагмата също е повдигната при легнало положение, което допълнително затруднява дишането.
Друг фактор е алкохолът вечер, който отпуска мускулатурата и улеснява настъпването на апнеи.
Също така влияние имат успокоителни медикаменти и заболявания на белите дробове.
Повечето хора с риск от това заболяване все още не са диагностицирани.
Често не знаят за опасността си, но техните партньори в леглото обикновено забелязват „паузите в дишането“.
70% от пациентите са с наднормено тегло.
Допълнително алкохолът вечер води до отпускане на мускулатурата на гърлото.
Механични пречки като големи сливици, голямо небно гроздче или особено дебела мускулатура на гърлото също са причина.
Всичко това е по-често при пълни хора.
Да. Хъркането и паузите в дишането стават по-чести с възрастта.
Причината е намаляващата еластичност на тъканите в гърлото.
При вдишване въздухът предизвиква затваряне на дихателните пътища.
Да.
Деца на родители, които хъркат, хъркат значително по-често.
Има семейства, в които и родителите, и дядовците страдат от апнеи, а децата проявяват същите симптоми.
Причината вероятно е в анатомичната форма на гърлото, която е подобна в семейството.
Следователно склонността към хъркане може да бъде наследствена.
Най-честото усложнение е развитието на артериална хипертония (високо кръвно налягане).
Освен това, поради умората и намалената работоспособност, често се появяват депресивни състояния.
Други симптоми са намалена концентрация, главоболие и сексуални нарушения.
Рискът от сърдечен удар и инсулт също е повишен при сънна апнея.
Ако основните ви оплаквания са сънливост и нарушена концентрация, рискувате както себе си, така и околните.
Обсъдете това индивидуално с вашия личен лекар и специалист по трудова медицина.
Да.
Пациентите с тежък синдром на сънна апнея обикновено са временно нетрудоспособни,
но това обикновено се променя след първата нощ с nCPAP-терапия.
Ако основното ви оплакване е дневна сънливост, участието в пътното движение представлява висок риск.
Известни са случаи на пациенти, които са заспивали зад волана.
Това е опасно — затова не шофирайте, докато не се постави диагноза и не се започне лечение.
По принцип пушенето не причинява сънна апнея.
Но дългогодишното пушене може да доведе до хроничен бронхит или съдови заболявания (напр. коронарна болест).
Тези пациенти са по-чувствителни към спадовете на кислорода по време на апнея.
Да, съществуват цели „семейства с апнея“.
В тях често има наднормено тегло и структурни особености на челюстта и шията.
Рискът да развиеш апнея е до 100% по-висок, ако двама роднини от първа степен страдат от нея.
Не.
С правилно лечение заболяването може да бъде напълно овладяно и пациентите могат да запазят пълна работоспособност.
