При наднормено тегло — драстично намаляване на теглото; при вечерна употреба на алкохол — това трябва непременно да се избягва. Положителните ефекти от т.нар. хигиенни мерки по отношение на съня по отношение на сънната апнея обаче все още не са научно доказани.
Да. Известни са ни много пациенти, които чрез намаляване на теглото са успели или да намалят необходимото налягане при CPAP-терапия, или дори напълно да се откажат от нея поради общото подобрение на състоянието.
Косвено — да. Когато се движите, отслабвате (ако имате наднормено тегло). По този начин могат да настъпят по-малко и по-кратки дихателни паузи.
Гимнастиката е полезен спорт, но сънната апнея не се влияе от това.
Ако трябва да спите върху тенис топки, ще избегнете легналото по гръб положение. Именно това е целта. Има пациенти, които имат проблеми с дишането само когато спят по гръб. В такива случаи един прост съвет може да помогне значително.
Самото хъркане може да бъде облекчено с определени операции (напрежение на мекото небце, скъсяване на увулата, отстраняване на сливици, операция за стесняване на прохода на гърлото). В някои УНГ центрове такива операции се извършват успешно. При много пациенти хъркането изчезва напълно. За съжаление обаче ефектът често е само временен. При сънна апнея тези операции са неефективни. Най-сигурната терапия понастоящем е CPAP.
Най-старият метод е трахеотомията — създаване на дихателен отвор в трахеята, за да се заобиколи стеснението в гърлото. Това лечение днес почти не се прилага. Ефективна операция е корекционната операция на горна и долна челюст (виж стр. 315). Най-често извършваната операция е увулопалатофарингопластика (UPPP). При малък брой пациенти тя може да помогне срещу хъркане, но при тежка сънна апнея обикновено не е ефективна.
UPPP включва:
напрежение на мекото небце
скъсяване на увулата
отстраняване на сливици
евентуално премахване на излишна тъкан в гърлото
Някои УНГ лекари извършват така наречените стягащи операции на части от гърлото с лазер. Тези операции могат да бъдат ефективни при хъркане, но по отношение на сънната апнея тяхната ефективност не е достатъчно доказана.
Изпитвани са различни медикаменти за лечение на сънната апнея. За обструктивната форма обаче няма доказано ефективно лекарство. Публикуваните положителни ефекти са непостоянни и варират силно в зависимост от броя на нощните паузи на дишане. При (по-рядко срещаната) централна сънна апнея трябва да се изясни причината. Ако е свързана със сърдечна слабост,липса на кислород може да се помогне. Основното е оптималното лечение на сърдечната недостатъчност. При други форми на централна сънна апнея понякога се прилагат антидепресанти (трициклични) или средства за алкализиране на кръвта („карбоанхидразни инхибитори“), но рядко и с ограничен успех.
При сомнопластиката чрез специална игла се прилага високочестотна енергия в тъканите на мекото небце и носа. Това може да доведе до стягане на небцето и намаляване на тъканите, а хъркането понякога се подобрява. Дългосрочни изследвания за успех при сънна апнея все още липсват. Стесненият участък при обструктивна сънна апнея не може да се разшири с този метод.
Има редица положителни доклади за корекционни операции на долна и горна челюст. Целта им е челюстта да се премести напред, за да се разшири пространството в задната част на гърлото и да се намали склонността към срутване на дихателните пътища. При някои пациенти и след години резултатът се запазва. Въпреки това, тази операция е обширна и изисква добри условия — например липса на значително наднормено тегло и достатъчно място в областта на езика.
Изследванията за този метод са все още в началото. Идеята е чрез електрическа стимулация да се активира мускулатурата на езика, за да не се отпуска по време на сън. Засега резултатите не са убедителни. Ако „самостимулацията“ на тялото е достатъчна, няма болест. Не може да се препоръча като терапия — бъдете много критични към такива предложения!
Как да разбера дали за мен е подходяща зъбна протеза за лечение на сънната апнея?
Назначаването на зъбна протеза за изместване напред на долната челюст при лечение на сънна апнея трябва да се извършва съвместно между специалист по съня и ортодонт. Първо трябва да се установи дали такава протеза изобщо е подходяща. След това се определя необходимото изместване на челюстта чрез прецизни измервания. Протезата се изработва от зъботехник по указанията на ортодонта.
„Очилата за сън“ — двустранна очна маска, която излъчва червени светлинни импулси в очите по време на хъркане — са изследвани в едно проучване, което не показа съществен ефект нито върху хъркането, нито върху нощните дихателни паузи.
Изместване на долната челюст чрез зъбна протеза.
В най-добрия случай — малко. Тя може да направи хъркането по-тихо, но при сънна апнея ефектът е незначителен.
| nCPAP е терапия, при която чрез специален апарат се създава постоянен положителен въздушен натиск в дихателните пътища. Технически това е като „обърната прахосмукачка“. Съкращението означава nasal Continuous Positive Airway Pressure — „назално непрекъснато положително налягане в дихателните пътища“. Чрез носна маска се подава леко налягане, което държи горните дихателни пътища отворени. Тази мярка действа като механична шина, която поддържа проходимостта на въздуха. Отваряне на дихателните пътища чрез CPAP. |  |
|---|
BiPAP е специална форма на дихателна терапия при сънна апнея. За разлика от nCPAP, при BiPAP налягането при вдишване и издишване е различно. „BiPAP“ означава Bilevel Positive Airway Pressure — двустепенно положително налягане в дихателните пътища. Това означава, че апаратът създава по-високо налягане при вдишване и по-ниско при издишване. Общото усилие за дишане така става по-малко. BiPAP терапията е особено полезна, когато при nCPAP се появяват странични ефекти или недостатъчна поносимост. Обикновено в хода на изследванията в лабораторията за сън се определя дали за вас е подходящ BiPAP.
При BiPAP ST, както и при BiPAP, налягането при вдишване е по-високо от това при издишване. Разликата е, че апаратът може самостоятелно да задейства дихателните движения, ако пациентът спре да диша. Ако пациентът не издиша сам, налягането автоматично се намалява и уредът поема управлението на дишането. Така апаратът осигурява редуване на вдишване и издишване. Този вид терапия е необходим само при пациенти с много дълги паузи на дишането или комбинирани нарушения (напр. „overlap-синдром“ или централна апнея).
Основният въпрос е дали чрез тези средства може ефективно да се изтегли долната челюст напред и така да се разшири критичното стеснение в гърлото. Това може да помогне най-вече при леки форми на сънна апнея. Нови изследвания обаче показват, че някои от тези устройства дори нарушават съня. Затова специалистите ги наричат „Sleep-Ex“.
Не. При тежки форми на апнея (чести и продължителни паузи с липса на кислород в кръвта) е необходима апаратна вентилация. При някои пациенти операция също може да помогне (виж съответната глава).
Необходимото налягане зависи от особеностите на пациента. То варира между 4 и 18 cm воден стълб. Налягането трябва да бъде толкова високо, че дихателните пътища да останат отворени дори по време на фазите на сънуване (REM-фази). Това е и причината настройката на nCPAP да се извършва под контрол на лекар в лабораторията за сън — защото фазите на сънуване са най-чувствителни.
Чрез наблюдение на паузите на дишането и нивото на кислород в кръвта по време на сън лекарят може да определи точното налягане, необходимо да държи отворено стесненото място в гърлото, така че да не възникват апнеи(спиране на дишането).
Общо дължината може да бъде до 3,60 м, преди да настъпи забележим спад на налягането. Ако маркучът е по-дълъг, апаратът може да не компенсира колебанията в налягането, причинени от дишането.
Възможно най-дълго всяка нощ, всяка седмица — за цял живот. Доказано е, че продължителната употреба на nCPAP при тежки форми на сънна апнея предотвратява усложненията.
Ако искате пълноценен и освежаващ следобеден сън, тогава да — използвайте го и тогава.
По принцип — да, ако носът не е напълно запушен. В противен случай може да се използват назални капки за отпушване. Ако носът е силно блокиран от подуване и секрет, терапията трябва временно да се прекъсне за няколко дни.
Ако тези проблеми са свързани с нарушен сън и с физическата умора, причинена от него, тогава може да се очаква подобрение.
По принцип — да, ако носът не е напълно запушен. В противен случай може да се използват назални капки за отпушване. Ако носът е силно блокиран от подуване и секрет, терапията трябва временно да се прекъсне за няколко дни.
Да. Дихателната терапия натоварва носните кухини. Затова е важно възпаления или изкривявания да се отстранят преди започване на лечението.
Обикновено леко изкривяване не е проблем. Ако обаче е налице тежко изкривяване, което изисква по-високо налягане, може да се обмисли операция за изправяне на преградата.
Няма специални изследвания за това. Важно е въздухът в спалнята да е чист. Следвайте същите препоръки, които се дават при астма — без килими, пера, стайни растения и прах. В някои случаи може да помогне и инхалаторен кортикостероид при алергични симптоми.
Да, когато освен сънна апнея има и хроничен бронхит или белодробно заболяване. Ако нивото на кислород в кръвта спада силно, може чрез специален отвор в маската да се добави кислороден шлаух. Така се предотвратява опасното понижаване на кислорода по време на сън.
Рискът от нелекувана тежка сънна апнея е много по-голям от риска по време на започване на терапията. В редки случаи може временно да се появят аритмии, затова първоначалното настройване трябва да се прави в клиника, където може веднага да се реагира при нужда.
По принцип не. Теофилинът се прилага само при пациенти, при които освен обструктивна апнея има и други заболявания, които го изискват. При чиста обструктивна апнея това не е необходимо.
