Най-важното е събирането на анамнеза (предварителна история). Сведенията от партньора на пациента относно хъркането, спирането на дишането и апнеите позволяват с висока вероятност да се постави подозрителната диагноза. Повишеното телесно тегло и увеличаването на обиколката на шията говорят допълнително за тази диагноза. Индексът на Броука (тегло в кг / (ръст в см – 100) × 100), както и обиколка на шията при жени над 40 см и при мъже над 43 см, са индикации за наличие на сънна апнея.
Допълнителни типични симптоми са дневната сънливост, заспиване през деня и при мъжете – еректилни смущения.
По-нататъшната диагностика трябва да се извършва чрез амбулаторно изследване с прости методи за измерване. С тях може с достатъчна сигурност да се извърши предварителна диагноза. Ако при измерването индексът на апнея-хипопнея (брой събития на час) е над 10 за час, винаги е препоръчително насочване към лаборатория за сънни изследвания.
В лаборатория за сън пациентите се наблюдават през нощта. Освен наблюдението от лекар/лекарка, за това са специално обучени технически асистенти, които следят пациента и записват данните.
Към тях принадлежат: запис на мозъчната дейност, движенията на очите, електромиограма, микрофон за хъркане, измерване на дихателните движения, измерване на силата на въздушния поток през носа и устата, измерване на насищането с кислород и ЕКГ за проследяване на мускулната активност.
Чрез анализа на тези данни може да се определи какво нарушение на съня е налице, неговата причина и степен, както и да се планира необходимостта от терапия.
Съвременните апарати са в състояние да определят насищането на кръвта с кислород чрез кожата (транскутанно измерване). Кръв, бедна на кислород, е по-тъмна от кръв, богата на кислород. За целта обикновено се използва „пулсоксиметър“ – устройство, което се поставя на нокътя на пръста.
Всички модерни лаборатории за сън имат тази възможност, тъй като така може човек да бъде наблюдаван през нощта. Освен това видеозаписът дава възможност да се сравняват позицията по време на сън (напр. по гръб) с акустичните явления (хъркане) и другите измерени стойности.
През последните години бяха разработени редица добри и практични устройства, с които е възможно да се регистрират хъркането, сърдечната честота и насищането на кръвта с кислород.
Комбинацията от тези измервания обикновено позволява разграничаването на здрави и болни лица. Това е ориентиращо предварително изследване. Окончателната диагноза на сънната апнея, както и определянето на нейната тежест за започване на евентуално необходимо лечение с апарат за дишане, обаче изискват изследване в лаборатория за сън.
MWT е тест, при който се измерва способността за будност в монотонни ситуации.
При многократния тест за будност (на английски Maintenance-of-Wakefulness-Test) пациентът се изследва пет пъти дневно на интервали от два часа в тъмна стая, за да се провери дали може да остане буден, без да заспи.
За тази цел се поставят електроди на главата за измерване на мозъчната активност (ЕЕГ), на очите (ЕОГ) и на брадичката (ЕМГ), и се записват данните.
Определя се времето, през което човек успява да остане буден. Нормалната стойност е такава, че човек не заспива средно по-рано от 20 минути; пациенти със сънна апнея заспиват значително по-рано.
MSLT или многократен тест за латентност на съня (Multiple Sleep Latency Test) е по същество подобен на MWT, но в него пациентът трябва да заспи, а не да остане буден.
Той се извършва пет пъти дневно на интервали от два часа, като мозъчната активност се записва както при MWT. Ако средното време за заспиване е под 5 минути, човек е силно сънлив; при над 10 минути – буден.
Нови изследвания показват, че при оценката на сънливостта, която играе важна роля при определяне тежестта на синдрома на сънна апнея, трябва да се комбинират различни тестове.
От една страна, човек може сам да оцени сънливостта си в определени ситуации чрез въпросници.
От друга страна, може да се измери реакционното време (например в тест за шофиране на симулатор).
Освен тестовете MWT и MSLT за преценка на сънливостта са полезни и прости тестове като теста за свързване на числа – измерва се времето, за което се свързват числа и букви в правилния ред.
Друго изследване е измерването на реакцията на зениците: в тъмна стая за 11 минути се записват колебанията на зеницата. Колкото по-големи са колебанията, толкова по-сънлив е човекът.
Този метод все още не е достатъчно изследван.Освен това, особено дневната сънливост трябва да се оценява и при изготвяне на експертна оценка, като се използват тестовете MSLT или MWT (виж стр. 24).
Разликата се състои в мащаба и качеството на съхраняваните данни.
Докато при амбулаторното изследване се измерват главно хъркането, сърдечната честота и насищането на кръвта с кислород чрез транскутанно измерване, в стационарните условия се записват допълнително множество параметри чрез електроенцефалограма и електромиограма.
Освен това смущенията в сигналите могат да се коригират своевременно. Тези данни обикновено водят до по-добра диагностика на нарушенията, свързани със съня.
